МЮМЮН ТАХИР Е НОСИТЕЛ НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРЕТУРНА НАГРАДА „НИКОЛАЙ ХАЙТОВ” ЗА 2014 ГОДИНА

Мюмюн Тахир бе отличен с Националната литературна награда „Николай Хайтов -2014” за сборника  с разкази „Високо, зелено и нежно“. С това се потвърждава установеното мнение, че Мюмюн Тахир като създател на няколко художествени и публицистични книги,  е представител на новата вълна творци, които очертават контурите на съвременната българска литература от първото десетилетие на XXI век.

Биография на пътя като граница или на границата като път е „Високо, зелено и нежно”? Или е летопис на  предишното утре и сегашното вчера? А може би е самият път?! Всеки въпрос съдържа в себе си своя отговор…   Изминах пътя си дотук с моите убеждения и заблуди. Не се страхувах да изрека истината, защото вярвах в нея. За да повярвате и вие – ето тези разкази,  в които действат и дишат живите ми герои, а не публицистичните им сенки и уравнения.” , казва за книгата си Мюмюн Тахир.

Героите на Мюмюн Тахир са предимно от неговия Кърджалийски край. За мен лично той беше откритие в географията на литературата – това е нова страница в нея… Родопчаните на Мюмюн Тахир са хора на честта, но човеци от друг калибър – техните чувства са дълбоки, но овладени. Те също са рожба на Планината, но сякаш са направени от по-друг материал; чувствата им не са така стихийни, а по-овладени, по-цивилизовани. Те живеят във време преломно, когато пътят е граница, а сетне, лека-полека границата се превръща в  път. Главният въпрос, който трябва да разрешат за себе си хората на Тахир, е да постигнат това колкото се може по-бързо, да го превърнат в част от съзнанието и убежденията си и то да стане по възможност по-безболезнено. За да преодолеят своята вековна изостаналост, да отворят очите и душите си за големия свят, да станат част от него. Най-младите, най-предприемчивите, защо не и най-смелите с много усилия, с превъзмогване на вътрешния самоконтрол да се изграждат като хора на новото време (Елма и Имдат от повестта „Когато пътят беше граница”), когато „човекът… е по-човек и по-малко механизъм”, както пише авторът във встъпителните думи на своята книга. Защото е убеден, че именно „новото хилядолетие ще роди нови надежди и ще опровергае лошите пророчества на отделни футуролози…”, пише за книгата на Мюмюн Тахир литературният критик Людмила Григорова.

„Новата книга на Мюмюн Тахир „Високо, зелено и нежно” носи ясно послание за мислещия читател. То е, че животът няма да напусне българската литература в трудни дни на бездуховност и размиване на национални символи. Които дни се нижат пред очите ни, за жалост, не от вчера, като безкрайна сива върволица. Неговите лъкатушни разказни картини, често сведени до миниатюра, се раждат в Родопите. В диплите на планината и по редовете на книгата тленно щъкат делнични люде. Мюмюн Тахир не се примирява с предизвестената смърт на Родопите. Възкресява иконата им в разкази, писани с много синовно чувство. В тях умело са втъкани мотиви на стари предания и митологични вярвания. Долавяме аромати от бита, поминъка, интимния свят на планинците. Описанието на местности понякога напомня пейзажна лирика.

Дълго мислих какво ще открие читателят в сборника „Високо, зелено и нежно” - разкази и есета. Преди всичко – багрени шевици от Родопския край в изтъкани с обич и топлота разкази. Философска канава за размисли какви да бъдем, или да не бъдем в хаоса на обществени трусове, стъписване, апатия. Човешки послания към достойнството на отделната личност и правото й да се самоопределя пред лицето на света. С духовния мир, естетика, неспокойна човечност и горещо перо на съвременника Мюмюн Тахир. И с обичта му към живота, която пари от всеки ред на творбата...”, отбелязва  Георги Николов.

Националната литературна награда „Николай Хайтов“ е учредена от Народно читалище „Николай Хайтов -1936“ през 2003 г., като съорганизатори са Съюза на българските писатели, вестник „Земя“ и фондация „Николай Хайтов“. Тя се връчва през година в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители за книга с белетристика или публицистика, утвърждаваща националните традиции, нравствеността и родолюбието, духовните послания на писателя Николай Хайтов.


нагоре