КОМЕНТАР НА ТВОРБИТЕ ОТ ПЪРВАТА АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗЯЩНА СЛОВЕСНОСТ (IX-ХХI В.)

Златна христоматия на България : В 2 т. : Т. 2. Коментар : Моногр. (Структурно-типологичен модел на бълг. изящна словесност) / състав., послесл. Н. Василев, А. Куманова ; Терминолог. ред. Н. Казански ; Библиогр. ред. М. Максимова ; Рец.: С. Денчев, П. Велчев ; Посв. се на 75-год. от създ. на Държ. библ. инст. – днес: Унив. по библиотекознание и информ. технолог. – 1 ноември 1950 г. и 20-год. на Студентск. науч. о-во при УниБИТ ; Епигр.: „Помогни ми, Господи, да помогна на слепите да прогледнат.” ; „Help me, Lord, to help the blind see the light.”. – София : За буквите – О писменехь, 2025. – 662 с. : с ил., портр., факс. – Информ. ризома. – (Факлоносци ; ХL)

ISBN 978-619-185-744-9

Е ISBN 978-619-185-745-6

СИНОПСИС

Монографичното двукнижие на „Златната христоматия на България” (2025) синтезира и надгражда в когнитивен смисъл учебното четирикнижие (2013-2024). И ако Антологията (Т. 1) на „Златната христоматия на България” (2025) представя архитектурата на българската изящна словесност за 13 века (ІХ-ХХІ в.) в 266 образци, кристализирали и отстояни в беседите на авторите на опуса и в дискусиите им през годините с кръга от творци, в съзвучие с които преминава пътят на всеки един от нас – като знак на вкуса и разбирането на поколенията, влюбени в красотата на българската национална литература и живяли през последните 50 години – в периода от последната четвърт на ХХ в. до първата четвърт на ХХІ в., то Коментарът (Т. 2) на двукнижието е плод на истинско народно движение на авторите, осъществено в недрата на студентството и близко причастните на работата ни колеги – редактори, рецензенти, консултанти.

Същественото е, че Антологията (Т. 1) и Коментарът (Т. 2) на „Златната христоматия на България” (2025) имат огледална макро- и микроструктура в два раздела: І. Лирика (І-CXLV номерирани названия); ІІ. Епос (1-121 номерирани названия) (общо: 266 творби). И по този начин и двата тома на двукнижието са едновременно и самостоятелни, и синхронни справочно-енциклопедични издания.

Стоящите в основата на Т. 2. Коментар на „Златната христоматия на България” (2025) 1689 разработки на студенти на УниБИТ са осъществени чрез метода на информационната решетка (Куманова, А., Н. Василев. Методика на научните изследвания : Ч. 2, Праксиология. Кълбото на Ариадна (Информационна роза) : Метод на обучение „А. Куманова – Н. Василев” за целите на библиотечната (каталожната) библиогр. : Учебник. – С. : За буквите – О писменехь, 2021).

От т. ХІ на Трудове на Студентското научно общество при УниБИТ – 2017 до т. ХХ на цит. изд. – 2025 за период от 10 години (2016-2025) 1689 пъти са третирани от студентите 266-те творби на българската изящна словесност – всяка от които средно по 6-7 пъти – срв.: ИНФОРМАЦИОННА РИЗОМА: ПОКАЗАЛЕЦ НА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПО РАЗДЕЛИ на е-библиотека „АНТОЛОГИКА” и „Златна христоматия на България” (2013-2025). До публикация – след тройно рецензиране – в Трудове на Студентското научно общество при УниБИТ достигат в годините 340 разработки на коментари на студенти към творби на българските писатели. Тези коментари от ново системно-структурно парадигмално поколение са свидетелство и емблематизация на системологичния дух на работата на първото и единствено в България Студентско научно общество при УниБИТ (СНО, 2005- ) и неговия Научно-изследователски център за стимулиране на студентската академична активност (НИЦССА, 2022- ). СНО и НИЦССАА са с ежегоден научен форум с международно участие – научни конференции (2005- ; към 2025 г. – І-ХХІ конф.) и ежегодно издание с редовна периодичност и редовен информационен интервал – Трудове на СНО при УниБИТ (2008- ; към 2025 г. – І-ХХ тт.). Ежегодните научни конференции на СНО при УниБИТ, които са с международно участие (към 2025 г. – 21 форума с общо 5372 доклада и 4947 публикации на студенти и докторанти под научното ръководство и рецензирането на авторите на наст. изд.), са трибуна на интелектуална и гражданска Академична изява на студенти и докторанти от УниБИТ, но и от други университети в България и чужбина – Великобритания, Казахстан, РСМ, Русия, САЩ, Украйна, Унгария...). Другите научни консултанти и рецензети на научната продукция на СНО при УниБИТ – извън Академичния състав на УниБИТ – са от 4 континента и 23 държави: Австрия, Алжир, България, Ватикана, Великобритания, Германия, Грузия, Гърция, Израел, Индия, Иран, Италия, Казахстан, Канада, Китай, Молдова, Полша, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Украйна, Франция.

По този начин в годините на форумите на СНО при УниБИТ (2005-2025) се е огласявала постоянно пред отечествената и международната научната общност поднасяната чрез хипертекста на „Златната христоматия на България” (2025) материя на българската изящна словесност: Т. 1. Антологията (Т. 1) и нейното рационално интерпретиране: Т. 2. Коментар. Най-изявените от студентите и докторантите във форумите на СНО са канени авторите на наст. изд. да участват и в имащите национално значение Академични церемонии – интеракции на УниБИТ, базирани от „Златната христоматия на България” и посветени на 24 май и 1 ноември. Тези Академични интеракции декодират и интерпретират информационния код на българската духовност, книжовност и литература и се провеждат по постоянен Ректорски проект на УниБИТ (към 2025 – 37 форума с общо над 15700 участника, над 5000 от които са студенти): URL sno.unibit.bg.

Чрез ЕЗИКА на представяната библиометрия свидетелстваме и ГРАЖДАНСКИЯ АКТ НА УНИВЕРСАЛНО ЧОВЕШКО ПОВЕДЕНИЕ на „Златната христоматия на България” (2025), чийто демиург е живата среща на поколенията и времената – на радетелите на БЪЛГАРСКИЯ ДУХ, съхранен в отечествената ни изящна словесност. Т. 2. Коментар на „Златната христоматия на България” (2025) е систематизиран във вид на естествена параметрична класификация чрез метода на информационната решетка. Тази класификация е създадена по хронотопа на националната ни литература за 13 века (ІХ-ХХІ в.) във вид на ТЕЗАУРУС. Достигнатият структурно-типологичен модел на българската изящна словесност в „Златната христоматия на България” е осмислена като ХОРУГВА – в съответствие с естетиката на Гeорги С. Раковски („Горски пътник”: „Златна, зелена, светла хоругва: / от една страна – „Свобода или смърт” – / страшен лъв изобразява; / от друга страна – „Бог с нами напред”...). Емблематизацията е в съзвучие с крусиалната отечествена синергия ЕЗИК – РОД – PОДИНА. Когнитивната и гражданската онтология и гносеология на „Златната христоматия на България” (2025) е разкрита лапидарно и от логично и закономерно изведеното посвещение на двукнижието: на паметта на преданието, съгласно което Св. Св. равноапосторли Константин-Кирил Философ и архиепископ Методий са обучили около 3000 ученика, – феномен, който лежи в основанието епископ Константин Преславски да ги канонизира – заедно с най-изявените им ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий – като Св. Седмочисленици.

Можете да намерите книгата тук.

Ключови думи: Златна христоматия на България – Т. 2. Коментар – аналитико-синтетична архитектоника на българското изящно слово от ІХ до ХХІ в. – универсален информационен модел – монография – философски принципи – художествената литертура като следствие (отразена светлина) – сито на синтактиката, семантиката, прагматиката – българско изящно слово – триединен информационен код (християнски идеали, родови добродетели, активна индивидуална ценностна позиция) – структура на антологията – своеобразни литературни ерминии – раздели: І. Лирика (І-CXLV номерирани названия); ІІ. Епос (1-121 номерирани названия) – престуктуриране на народната поезия (жанрови схеми): космични (митични, легендарни, приказни) – религиозни (Новозаветни, Старозаветни) – социални (мегдански, годежарски, сватбарски, трудови, хайдушки, юнашки) – битови (семейни, обредни, любовни, гальовни, жаловни, хумористични) – справочно-библиографски апарат – обща периодизация (хронологическа класификация) на българската художествена литература: І. Средновековна (ІХ-ХІV в.); ІІ. Предренесансова (ХІV-ХVІІІ в.); ІІІ. Ренесансова (1762-1876 г.); ІV. Класическа (1876-1924 г.); V. Нова (1924-1942 г.); VІ. Съвременна (1942-1956 г.); VІІ. Най-нова (1956 г. – …) – историография на българското художествено антологично мислене – творческа лаборатория на антологията