ПЪРВА АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗЯЩНА СЛОВЕСНОСТ (IX-ХХI В.)

Златна христоматия на България : В 2 т. : Т. 1. Антология : Моногр. (Архитектура на бълг. изящна словесност) / състав., послесл. Н. Василев, А. Куманова ; Терминолог. ред. Н. Казански ; Библиогр. ред. М. Максимова ; Рец.: С. Денчев, П. Велчев ; Посв. се на 75-год. от създ. на Държ. библ. инст. – днес: Унив. по библиотекознание и информ. технолог. – 1 ноември 1950 г. и 20-год. на Студентск. науч. о-во при УниБИТ ; Епигр.: „Помогни ми, Господи, да помогна на слепите да прогледнат.” ; „Help me, Lord, to help the blind see the light.”. – София : За буквите – О писменехь, 2025. – 1070 (840 + CCXXХ) с. : с ил., портр., факс. – Информ. ризома. – (Факлоносци ; ХХХІХ)

ISBN 978-619-185-742-5

Е ISBN 978-619-185-743-2

СИНОПСИС

От ДВА ФИЛОСОФСКИ ПРИНЦИПА е базирана съставената антология: ПЪРВИ ПРИНЦИП – разбирането, че художествената литертура е следствие (отразена светлина) в ситото на синтактиката – семантиката – прагматиката; ВТОРИ ПРИНЦИП – гледището, че тази антология е антология на българското изящно слово, което търси своите изначални универсални християнски семантични граници; тук действа триединен информационен код (ХРИСТИЯНСКИ ИДЕАЛИ – РОДОВИ ДОБРОДЕТЕЛИ – АКТИВНА ИНДИВИДУАЛНА ЦЕННОСТНА ПОЗИЦИЯ).

Структурата на антологията е резултат от творенето от създателите й на своеобразни литературни ерминии (обяснение, напътствие, описание), които узаконяват присъствието на автори, заглавия и литературни направления, ипостасно вплетени в зографисания барабанен свод на българското изящно слово.

Антологията има два раздела: І. Лирика (І-CXLV номерирани названия); ІІ. Епос (1-121 номерирани названия) (общо: 266 творби). Важна характеристика на раздел І. Лирика е преструктуриране на народната поезия, което следва възприети в науката жанрови схеми: КОСМИЧНИ – митични, легендарни, приказни...; РЕЛИГИОЗНИ – Новозаветни, Старозаветни...; СОЦИАЛНИ – мегдански, годежарски, сватбарски, трудови, хайдушки, юнашки...; БИТОВИ – семейни, обредни (лазарски...), любовни, гальовни, жаловни, хумористични...

В ИНФОРМАЦИОННА РИЗОМА – Приложения е създаден обширен справочно-библиографски апарат, поднесен под формата на: Библиографски списък на литература по антологията; Бележки към текстовете, посочени под NN І-ХLI; Бележки към текстовете, посочени под NN ХLIІ-СХLV; Бележки към текстовете, посочени под NN 1-4; Бележки, общи пояснения и приети съкращения, споменати в текстовете и посочени под NN 5-77; Речник на личните, географските и другите имена, споменати в текстовете и посочени под NN 5-77; Бележки към публикацията на Свети отец Паисий Хилендарски – „История славяноболгарская...” – N 76; Бележки към публикацията на Свети епископ Софроний Врачански – „Житие и страдания грешнаго Софрония” – N 77; Бележки към текстовете, посочени под NN 78-121; Именен показалец; Показалец на заглавията; Ключови думи на публикациите, посочени под NN І-СХLV; Ключови думи на публикациите, посочени под NN 1-121; Списък на илюстрациите към публикациите, посочени под NN І-СХLV; Списък на илюстрациите към публикациите, посочени под NN 1-121. Включените в Приложенията библиографски дани (издания и литература) акцентират върху първата и последната известна публикация на творбата. В персоналните посочвания на всеки автор в Приложенията са изтъкнати годините на раждане (и смърт) на твореца.

Материалът в антологията е структуриран по специално създадена ОБЩА ПЕРИОДИЗАЦИЯ (ХРОНОЛОГИЧЕСКА КЛАСИФИКАЦИЯ) НА БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ПЕРИОДА ІХ-ХХІ в. (до 2014 г. вкл.): І. СРЕДНОВЕКОВНА (ІХ-ХІV в.); ІІ. ПРЕДРЕНЕСАНСОВА (ХІV-ХVІІІ в.); ІІІ. РЕНЕСАНСОВА (1762-1876 г.); ІV. КЛАСИЧЕСКА (1876-1924 г.); V. НОВА (1924-1942 г.); VІ. СЪВРЕМЕННА (1942-1956 г.); VІІ. НАЙ-НОВА (1956 г. – …).

В послесловието на антологията е показана историографията на българското художествено антологично мислене, привело към двата основни източника, преразгледани и преосмислени в новия предлаган продукт: Антология на българската поезия : В 2 т. / Ред. кол. Ел. Багряна и др. – С. : Бълг. писател, 1969. (за раздел І. Лирика); Стара българска литература : В 7 т. / Ред. кол. Б. Ст. Ангелов и др. ; [С предг. от Д. Петканова]. – С. : Бълг. писател, 1981. (за раздел ІІ. Епос).

В преписването и в коментирането на текстовете на 266 произведения на българската литература от ІХ до XXІ в., включени в настоящата антология, участват 270 студенти през учебната 2012/2013 г. и 2013/2014 г. в периода от м. септември 2012 г. до м. май 2013 г. (през учебната 2013/2014 г. са направени допълнения). Имената на тези студенти са представени в антологията (посочени са след формулировката: Подготовка/Подготвил за публикация) – вж: ІХ Студентска научна конференция на УниБИТ. Обединени с данните по работата над антологиите на България (323 студенти работят над 400 източника – вж: VІІІ Студентска научна конференция на УниБИТ) и с тези на работата на 421 студенти по „История славяноболгарская …” на Св. о. Паисий – вж: VІ Студентска научна конференция на УниБИТ) в създаването на настоящата антология и електронна библиотека „АНТОЛОГИКА” участват през 2007-2014 г. (седем) учебни години общо 1014 студенти. В съдържанията и показалците на томове ІV-VІІІ на „Трудовете на Студентското научно общество при УниБИТ” се наблюдават поместените подстъпи към настоящата антологична работа.

Разбирането за насочеността на настоящата антология не само към студентите, но и към цялото общество, е причината тя да премине през два етапа на създаване, чиито продуктивни хронотопи се препокриват (2013-2024 и 2013-2025), но са и предшествани от стоящата подготвителна работа от по ок. 30-тина години за всеки от авторите на начинанието (1976-2006) и 6 години съвместен текстологичен (методологичен – библиографски – историографски) труд (2007-2012): Първи етап – като част от учебно четирикнижие, моделирано в продължение на 13 години (2013-2024): Кн. 1. Оратория, Кн. 2. Антология, Кн. 3. Историография, Кн. 4. Хоровод; Втори етап – като част от монографично двукнижие, изграждано в продължение на 14 години (2013-2025): Т. 1. Антология, Т. 2. Коментар. Монографичното двукнижие на „Златната христоматия на България” (2025) синтезира и надгражда в когнитивен смисъл учебното четирикнижие (2013-2024). И ако Антологията (Т. 1) на „Златната христоматия на България” (2025) представя архитектурата на българската изящна словесност за 13 века (ІХ-ХХІ в.) в 266 образци, кристализирали и отстояни в беседите на авторите на опуса и в дискусиите им през годините с кръга от творци, в съзвучие с които преминава пътят на всеки един от нас – като знак на вкуса и разбирането на поколенията, влюбени в красотата на българската национална литература и живяли през последните 50 години – в периода от последната четвърт на ХХ в. до първата четвърт на ХХІ в., то Коментарът (Т. 2) на двукнижието е плод на истинско народно движение на авторите, осъществено в недрата на студентството и близко причастните на работата ни колеги – редактори, рецензенти, консултанти.

Можете да намерите книгата тук.

Ключови думи: Златна христоматия на България – Т. 1. Антология – аналитико-синтетична архитектоника на българското изящно слово от ІХ до ХХІ в. – универсален информационен модел – монография – философски принципи – художествената литертура като следствие (отразена светлина) – сито на синтактиката, семантиката, прагматиката – българско изящно слово – триединен информационен код (християнски идеали, родови добродетели, активна индивидуална ценностна позиция) – структура на антологията – своеобразни литературни ерминии – раздели: І. Лирика (І-CXLV номерирани названия); ІІ. Епос (1-121 номерирани названия) – престуктуриране на народната поезия (жанрови схеми): космични (митични, легендарни, приказни) – религиозни (Новозаветни, Старозаветни) – социални (мегдански, годежарски, сватбарски, трудови, хайдушки, юнашки) – битови (семейни, обредни, любовни, гальовни, жаловни, хумористични) – справочно-библиографски апарат – обща периодизация (хронологическа класификация) на българската художествена литература: І. Средновековна (ІХ-ХІV в.); ІІ. Предренесансова (ХІV-ХVІІІ в.); ІІІ. Ренесансова (1762-1876 г.); ІV. Класическа (1876-1924 г.); V. Нова (1924-1942 г.); VІ. Съвременна (1942-1956 г.); VІІ. Най-нова (1956 г. – …) – историография на българското художествено антологично мислене – творческа лаборатория на антологията