Духовни и религиозни общности в България, края на ХІХ - края на ХХ в.

Монографията „Духовни и религиозни общности в България, края на ХІХ - края на ХХ в.“ на Жоржета Назърска е втори том от поредицата „Религия и атеизъм през българския ХХ в.“.

В нея се изследват алтернативни религиозни и духовни общности, намиращи се извън традиционните вероизповедания в България от края на ХІХ до края на ХХ в. Някои от тях се обособяват като Нови религиозни движения, но други съществуват като езотерични (затворени, тайни) групи и кръгове, като пренасят през поколенията скрито знание и споделена ритуалност. Мнозинството от тези обществени групи не са проучвани до момента, а често са носители на значимо културно наследство.

Изследването е разположено в малко проучвано и интердисциплинарно научно поле, базира се на подходите на социалната история, социологията на религията и науките за културното наследство и използва богата архивна и публикувана документация.

То запълва празноти в съществуващото до момента знание, „картографирайки“ нови религиозни и духовни общности в „дългия ХІХ в.“, проследява континуитета им през различни политически режими и соцални системи, аргументира тяхното възникване и развитие на основата на трансфер на знание и практики от Западна Европа, САЩ и Русия, и свързва съвременната релгиозност и религиозни ценности в България с динамиката на описваните явления.

Монографията е разделена на две глави, които разглеждат религиозните и духовните феномени от перспективата на мрежовата социална теория и на социалната антропология на пространството. В Първа глава се проучват слабо познати или напълно неизвестни религиозни и духовни общности, тяхното възникване, структуриране и функциониране, мястото и значението им в религиозния „пейзаж“ на страната. Във Втора глава се търсят пресечните точки на региозния феномен с градските публични и частни пространства, като се коментира символното им изражение. Книгата е илюстрирана с множество фотографии и графики.

Монографията е достъпна на този линк.